LAUSR

Ракът на пикочния мехур е най-честото онкологично заболяване на отделителната система, като основната причина за появата му са инфекциите на уринарния тракт и ариламините в урината, които са в пряк досег със стената на мехура. Лечението на рака на пикочния мехур зависи главно от хистологичната характеристика на тумора, дълбочина на инвазия в мехурната стена и наличието на рецидиви. То бива оперативно отстраняване на тумора или хирургично лечение, съчетано с лъчелечение, химиотерапия или имунотерапия. При лечението на повърхностния неинвазивен рак на пикочния мехур, химиотерапията се използва с профилактична цел като интравезикална адювантна терапия след ендоскопска резекция. Най-често използваните химиотерапевтици са митомицин, епирубицин, доксорубицин и тиотепа. При инвазивният рак на пикочния мехур над половината от пациентите загиват в резултат от далечни метастази, произлезли от микрометастази в началото на туморната инвазия. За редуциране на броя и дълбочината на прорастване на микрометастазите се прилага комбинация от локално лечение и системна химиотерапия, а намаляване на размерите на първичния тумор се постига чрез неоадювантна химиотерапия с метотрексат, винбластин, адриамицин и цисплатина. При пациентите с напреднал метастатичен рак на пикочен мехур основен метод за лечение е химиотерапията. Прилагат се два режима на химиотерапия: M-VAC (метотрексат, винбластин, адриамицин, цисплатина) и CMV (цисплатина, метотрексат, винбластин). Друг подход използван при лечението за рак на пикочния мехур е имунотерапията, която използва собствените сили на организма в борбата с рака. Така при Carcinoma in situ (CIS), избор за лечение е интравезикално приложение на BCG (Bacillus Calmette–Guerin), което намалява инвалидизацията в следствие на терапевтичната цистектомия.